22.11.2011 г., 20:56

Видов ден

948 0 2
ВИДОВ ДЕН
Подадох ти с шепи небесна любов,
за тебе широко отворих сърцето.
- На всичко за теб - заяви - съм готов!
Дори и скала да копая с ръцете си!

Погледът ти в миг се замъгли -
не беше от сълза щастлива.
Езикът тежки думи зареди
и се търкулна топка бодлива.

Свих се, затворих тъжна врата,
нищо не ще се върне обратно.
Любов не се печели с кръв и борба,
а с любов - топла и благодатна.

Твойто сърце не е крепост за мене,
не ще се катеря за него по стръмнини.
За него няма да драскам лакти, колене,
ако с мойто не отворих неговите врати!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...