Nov 22, 2011, 8:56 PM

Видов ден

  Poetry » Other
952 0 2
ВИДОВ ДЕН
Подадох ти с шепи небесна любов,
за тебе широко отворих сърцето.
- На всичко за теб - заяви - съм готов!
Дори и скала да копая с ръцете си!

Погледът ти в миг се замъгли -
не беше от сълза щастлива.
Езикът тежки думи зареди
и се търкулна топка бодлива.

Свих се, затворих тъжна врата,
нищо не ще се върне обратно.
Любов не се печели с кръв и борба,
а с любов - топла и благодатна.

Твойто сърце не е крепост за мене,
не ще се катеря за него по стръмнини.
За него няма да драскам лакти, колене,
ако с мойто не отворих неговите врати!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...