Nov 22, 2011, 8:56 PM

Видов ден

  Poetry » Other
954 0 2
ВИДОВ ДЕН
Подадох ти с шепи небесна любов,
за тебе широко отворих сърцето.
- На всичко за теб - заяви - съм готов!
Дори и скала да копая с ръцете си!

Погледът ти в миг се замъгли -
не беше от сълза щастлива.
Езикът тежки думи зареди
и се търкулна топка бодлива.

Свих се, затворих тъжна врата,
нищо не ще се върне обратно.
Любов не се печели с кръв и борба,
а с любов - топла и благодатна.

Твойто сърце не е крепост за мене,
не ще се катеря за него по стръмнини.
За него няма да драскам лакти, колене,
ако с мойто не отворих неговите врати!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...