7 dic 2005, 19:53

ВИДЯХ

  Poesía
975 0 3

ВИДЯХ

       На А. Гръблева

 

Не те разбрах

(прощавай, че на “ти” сме),

но в теб видях

един апокалипсис.

 

Видях кръвта

от болката в душата

и в пропаст как

превръща се земята.

 

Разстреляни надежди,

самота.

Предчувствие

за края на света.

 

Видях от мрак

да пъпли скрита злоба.

Животът – враг.

И раждане – прокоба.

 

Видях мечта

оплетена във мрежа

и нож – душа

на късове да реже.

 

Но и надежда в мрачния тунел,

във който твоята безпомощност потъва.

А светлината в края му, е цел,

обсебваща и същество и мисъл.

 

1994 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Това стихотворение написах, след като прочетох стихосбирка от А Гръблева, която тя лично ми подари. Така че, то може да е малко неясно, за тези, които не са я чели.
  • страхотно е!много ми харесва наистина!!!
  • И това е супер...няма нито една дума която да не си е на мястото!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...