ВИДЯХ

7 dic 2005, 19:53

Poesía

779 0 3

ВИДЯХ

На А. Гръблева

Не те разбрах

(прощавай, че на “ти” сме),

но в теб видях

един апокалипсис.

Видях кръвта

от болката в душата

и в пропаст как

превръща се земята.

Разстреляни надежди,

самота.

Предчувствие

за края на света.

Видях от мрак

да пъпли скрита злоба.

Животът – враг.

И раждане – прокоба.

Видях мечта

оплетена във мрежа

и нож – душа

на късове да реже.

Но и надежда в мрачния тунел,

във който твоята безпомощност потъва.

А светлината в края му, е цел,

обсебваща и същество и мисъл.

1994 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

кумеца (Румен Ченков)

2005-12-09T00:13:26+02:00

Благодаря ви! Това стихотворение написах, след като прочетох стихосбирка от А Гръблева, която тя лично ми подари. Така че, то може да е малко неясно, за тези, които не са я чели.
laura_palmer (Лора)

2005-12-08T22:22:32+02:00

страхотно е!много ми харесва наистина!!!
valia_26 (Валерия Иванова)

2005-12-08T12:34:49+02:00

И това е супер...няма нито една дума която да не си е на мястото!