ВИДЯХ
ВИДЯХ
На А. Гръблева
Не те разбрах
(прощавай, че на “ти” сме),
но в теб видях
един апокалипсис.
Видях кръвта
от болката в душата
и в пропаст как
превръща се земята.
Разстреляни надежди,
самота.
Предчувствие
за края на света.
Видях от мрак
да пъпли скрита злоба.
Животът – враг.
И раждане – прокоба.
Видях мечта
оплетена във мрежа
и нож – душа
на късове да реже.
Но и надежда в мрачния тунел,
във който твоята безпомощност потъва.
А светлината в края му, е цел,
обсебваща и същество и мисъл.
1994 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
