кумеца (Румен Ченков)
399 1922
7.12.2005 г., 19:53 ч.

ВИДЯХ 

  Поезия
784 0 3

ВИДЯХ

       На А. Гръблева

 

Не те разбрах

(прощавай, че на “ти” сме),

но в теб видях

един апокалипсис.

 

Видях кръвта

от болката в душата

и в пропаст как

превръща се земята.

 

Разстреляни надежди,

самота.

Предчувствие

за края на света.

 

Видях от мрак

да пъпли скрита злоба.

Животът – враг.

И раждане – прокоба.

 

Видях мечта

оплетена във мрежа

и нож – душа

на късове да реже.

 

Но и надежда в мрачния тунел,

във който твоята безпомощност потъва.

А светлината в края му, е цел,

обсебваща и същество и мисъл.

 

1994 г.

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Това стихотворение написах, след като прочетох стихосбирка от А Гръблева, която тя лично ми подари. Така че, то може да е малко неясно, за тези, които не са я чели.
  • страхотно е!много ми харесва наистина!!!
  • И това е супер...няма нито една дума която да не си е на мястото!
Предложения
: ??:??