3 ago 2007, 23:18

Видях...

  Poesía
1.3K 0 10
Видях живота, не го харесах,
усетих мъката, не я понесoх,
щастието беше сладко,
но пък доста кратко…
Видях смъртта, тя каза ми “ела”,
последвах я, летяхме над реки, села…
Пристигнахме, видях и рая,
беше всичко, за което мога да мечтая…
И ето, там видях живота,
усетих радостта, почувствах красотата,
но всичко свърши, събудих се отново на земята,
където трябваше да е живота, но не е,
тук има само смърт, жестокости, клане…
И чакам аз да видя,
да видя, да усетя,
истинския живот, там, сред облаците, на небето,
там, където,
има само радост, няма скръб,
да, точно там,
но има ли такова място, аз не знам…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....