Aug 3, 2007, 11:18 PM

Видях...

  Poetry
1.3K 0 10
Видях живота, не го харесах,
усетих мъката, не я понесoх,
щастието беше сладко,
но пък доста кратко…
Видях смъртта, тя каза ми “ела”,
последвах я, летяхме над реки, села…
Пристигнахме, видях и рая,
беше всичко, за което мога да мечтая…
И ето, там видях живота,
усетих радостта, почувствах красотата,
но всичко свърши, събудих се отново на земята,
където трябваше да е живота, но не е,
тук има само смърт, жестокости, клане…
И чакам аз да видя,
да видя, да усетя,
истинския живот, там, сред облаците, на небето,
там, където,
има само радост, няма скръб,
да, точно там,
но има ли такова място, аз не знам…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...