3.08.2007 г., 23:18

Видях...

1.3K 0 10
Видях живота, не го харесах,
усетих мъката, не я понесoх,
щастието беше сладко,
но пък доста кратко…
Видях смъртта, тя каза ми “ела”,
последвах я, летяхме над реки, села…
Пристигнахме, видях и рая,
беше всичко, за което мога да мечтая…
И ето, там видях живота,
усетих радостта, почувствах красотата,
но всичко свърши, събудих се отново на земята,
където трябваше да е живота, но не е,
тук има само смърт, жестокости, клане…
И чакам аз да видя,
да видя, да усетя,
истинския живот, там, сред облаците, на небето,
там, където,
има само радост, няма скръб,
да, точно там,
но има ли такова място, аз не знам…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...