2 nov 2021, 9:58

Видях

  Poesía
620 0 0

Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.

Но пъстрото не може да боли.
Невидимото може да се чувства.
Наученият вече да мълчи,
на ненаучения искрено съчувства.

Светът като камбаната е глух,
разкайването сякаш е нарочно.
Кому е нужен ек, щом има слух
да слуша пъстротата непорочна?

Сякаш в огледален панаир,
телата ни кривят се от умора.
Препълнена е масата за пир,
но само с дъвки, вафли и бонбони.

Въжето на живота се влече
и бавно се протрива по паважа.
Гризе го с зъби някакво зверче,
а бабичка с коса стои на стража.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...