Видях Ангел
В ранна утрин на спирка една
видях Ангел - красива жена.
С очи звезди, лице атлаз,
косите ù като морски талаз.
Бюстие стяга гърди напращели.
Под пиърсираното пъпче на дантели
коланче. Поличка колкото токата,
а надолу... на Венера краката.
Господ жената е създал,
но при нея се бе постарал
да направи Ангел на земята,
събрал в себе си красотата.
В старец, подпрян на бастуна,
потрепва любовната струна.
Гледа я той и суче мустак.
Кипи в него старият мерак
Към нежно разголеното пъпче
тайно мятат по едно белтъче
и забързаните за някъде хора.
Загледах се и аз. Какво да сторя?
Срещнах поглед, изтъкан от сласт.
Обзе ме изгаряща до пепел страст.
Сякаш небето стовари се връз мен -
силна буря с дъжд студен.
В лоното на спрялата кола
приюти се красивата жена.
О, сърце, затова ли си родено???
Усетих хлад и стана ми студено.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados