16 oct 2012, 17:22

Видях Ангел

1.4K 0 1

                                                                  Видях Ангел        

                                                                             

                                                      В ранна утрин на спирка една

                                                      видях Ангел - красива жена.

                                                      С очи звезди, лице атлаз,

                                                      косите ù като морски талаз.

                                                                

                                                      Бюстие стяга гърди напращели.

                                                      Под пиърсираното пъпче на дантели

                                                     коланче. Поличка колкото токата,

                                                     а надолу... на Венера краката.

                                                                            

                                                      Господ жената е създал,

                                                      но при нея се бе постарал

                                                      да направи Ангел на земята,

                                                      събрал в себе си красотата.

                                                        

                                                      В старец, подпрян на бастуна,

                                                      потрепва любовната струна.

                                                      Гледа я той и суче мустак.

                                                      Кипи в него старият мерак                 

                                                          

                                                      Към нежно разголеното пъпче

                                                      тайно мятат по едно белтъче

                                                      и забързаните за някъде хора.

                                                      Загледах се и аз. Какво да сторя?

                                                                

                                                      Срещнах поглед, изтъкан от сласт.

                                                      Обзе ме изгаряща до пепел страст.

                                                      Сякаш небето стовари се връз мен -

                                                      силна буря с дъжд студен. 

                                                                       

                                                      В лоното на спрялата кола

                                                      приюти се красивата жена.

                                                      О, сърце, затова ли си родено???

                                                      Усетих хлад и стана ми студено.                           

                                                      

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еми,аз го писах за хумористично,но зарад ...Бюстие стяга гърди напращели...го мушнах в еротиката.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...