16.10.2012 г., 17:22

Видях Ангел

1.4K 0 1

                                                                  Видях Ангел        

                                                                             

                                                      В ранна утрин на спирка една

                                                      видях Ангел - красива жена.

                                                      С очи звезди, лице атлаз,

                                                      косите ù като морски талаз.

                                                                

                                                      Бюстие стяга гърди напращели.

                                                      Под пиърсираното пъпче на дантели

                                                     коланче. Поличка колкото токата,

                                                     а надолу... на Венера краката.

                                                                            

                                                      Господ жената е създал,

                                                      но при нея се бе постарал

                                                      да направи Ангел на земята,

                                                      събрал в себе си красотата.

                                                        

                                                      В старец, подпрян на бастуна,

                                                      потрепва любовната струна.

                                                      Гледа я той и суче мустак.

                                                      Кипи в него старият мерак                 

                                                          

                                                      Към нежно разголеното пъпче

                                                      тайно мятат по едно белтъче

                                                      и забързаните за някъде хора.

                                                      Загледах се и аз. Какво да сторя?

                                                                

                                                      Срещнах поглед, изтъкан от сласт.

                                                      Обзе ме изгаряща до пепел страст.

                                                      Сякаш небето стовари се връз мен -

                                                      силна буря с дъжд студен. 

                                                                       

                                                      В лоното на спрялата кола

                                                      приюти се красивата жена.

                                                      О, сърце, затова ли си родено???

                                                      Усетих хлад и стана ми студено.                           

                                                      

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еми,аз го писах за хумористично,но зарад ...Бюстие стяга гърди напращели...го мушнах в еротиката.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...