16.10.2012 г., 17:22

Видях Ангел

1.4K 0 1

                                                                  Видях Ангел        

                                                                             

                                                      В ранна утрин на спирка една

                                                      видях Ангел - красива жена.

                                                      С очи звезди, лице атлаз,

                                                      косите ù като морски талаз.

                                                                

                                                      Бюстие стяга гърди напращели.

                                                      Под пиърсираното пъпче на дантели

                                                     коланче. Поличка колкото токата,

                                                     а надолу... на Венера краката.

                                                                            

                                                      Господ жената е създал,

                                                      но при нея се бе постарал

                                                      да направи Ангел на земята,

                                                      събрал в себе си красотата.

                                                        

                                                      В старец, подпрян на бастуна,

                                                      потрепва любовната струна.

                                                      Гледа я той и суче мустак.

                                                      Кипи в него старият мерак                 

                                                          

                                                      Към нежно разголеното пъпче

                                                      тайно мятат по едно белтъче

                                                      и забързаните за някъде хора.

                                                      Загледах се и аз. Какво да сторя?

                                                                

                                                      Срещнах поглед, изтъкан от сласт.

                                                      Обзе ме изгаряща до пепел страст.

                                                      Сякаш небето стовари се връз мен -

                                                      силна буря с дъжд студен. 

                                                                       

                                                      В лоното на спрялата кола

                                                      приюти се красивата жена.

                                                      О, сърце, затова ли си родено???

                                                      Усетих хлад и стана ми студено.                           

                                                      

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еми,аз го писах за хумористично,но зарад ...Бюстие стяга гърди напращели...го мушнах в еротиката.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...