16 окт. 2012 г., 17:22

Видях Ангел

1.4K 0 1

                                                                  Видях Ангел        

                                                                             

                                                      В ранна утрин на спирка една

                                                      видях Ангел - красива жена.

                                                      С очи звезди, лице атлаз,

                                                      косите ù като морски талаз.

                                                                

                                                      Бюстие стяга гърди напращели.

                                                      Под пиърсираното пъпче на дантели

                                                     коланче. Поличка колкото токата,

                                                     а надолу... на Венера краката.

                                                                            

                                                      Господ жената е създал,

                                                      но при нея се бе постарал

                                                      да направи Ангел на земята,

                                                      събрал в себе си красотата.

                                                        

                                                      В старец, подпрян на бастуна,

                                                      потрепва любовната струна.

                                                      Гледа я той и суче мустак.

                                                      Кипи в него старият мерак                 

                                                          

                                                      Към нежно разголеното пъпче

                                                      тайно мятат по едно белтъче

                                                      и забързаните за някъде хора.

                                                      Загледах се и аз. Какво да сторя?

                                                                

                                                      Срещнах поглед, изтъкан от сласт.

                                                      Обзе ме изгаряща до пепел страст.

                                                      Сякаш небето стовари се връз мен -

                                                      силна буря с дъжд студен. 

                                                                       

                                                      В лоното на спрялата кола

                                                      приюти се красивата жена.

                                                      О, сърце, затова ли си родено???

                                                      Усетих хлад и стана ми студено.                           

                                                      

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еми,аз го писах за хумористично,но зарад ...Бюстие стяга гърди напращели...го мушнах в еротиката.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...