Вие ми писахте
На масата да седнем и да преброим
останалите недопити чаши,
цигарите, угаснали без дим.
И може би да разберем, че наши са.
Приятелите, дето уж до гроб
готови бяха да ни пазят гърбовете.
Ала човекът лесно става роб
на страсти и на шлагерни куплети.
Едната слава лесно ни лови
през кръста като врабчов писък.
Но аз не съм готов легна сред треви
заради едното – Аз ви писах!
© Стефан Балди Todos los derechos reservados