skies40heaven (Стефан Балди) skies40heaven (Стефан Балди)
3 33
25 sept 2014, 12:50

Вие ми писахте

1.2K 0 4

Вие ми писахте

 

 

На масата да седнем и да преброим

останалите недопити чаши,

цигарите, угаснали без дим.

И може би да разберем, че наши са.

 

Приятелите, дето уж до гроб

готови бяха да ни пазят гърбовете.

Ала човекът лесно става роб

на страсти и на шлагерни куплети.

 

Едната слава лесно ни лови

през кръста като врабчов писък.

Но аз не съм готов легна сред треви

заради едното – Аз ви писах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Харесах!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Последното четиристишие е определящо за мен! Поздравления за това, което си написал, защото има смисъл! В последно време толкова думи отиват на вятъра– горките, без да кажат нищо!
  • Panaiot (Панайот Панайотов)
    Panaiot (Панайот Панайотов)
    На масата да седнем и да преброим
    останалите недопити чаши,
    цигарите, угаснали без дим.

    И може би да разберем, че наши са.

    Така е - прозренията идват късно.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    "Едната слава лесно ни лови
    през кръста като врабчов писък."!!!!!!!!!!!
    На времето аз написах за България : прегърната през кръста от Балкана.
    Събуди спомена у мен за това стихотворение, писано преди 35 години...
    Аплодисменти за написаното от теб!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0