Вие ми писахте
На масата да седнем и да преброим
останалите недопити чаши,
цигарите, угаснали без дим.
И може би да разберем, че наши са.
Приятелите, дето уж до гроб
готови бяха да ни пазят гърбовете.
Ала човекът лесно става роб
на страсти и на шлагерни куплети.
Едната слава лесно ни лови
през кръста като врабчов писък.
Но аз не съм готов легна сред треви
заради едното – Аз ви писах!
© Стефан Балди All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
