Вие ми писахте

25.09.2014 г., 12:50 ч.

Поезия » Философска

865 0 4

Вие ми писахте

На масата да седнем и да преброим

останалите недопити чаши,

цигарите, угаснали без дим.

И може би да разберем, че наши са.

Приятелите, дето уж до гроб

готови бяха да ни пазят гърбовете.

Ала човекът лесно става роб

на страсти и на шлагерни куплети.

Едната слава лесно ни лови

през кръста като врабчов писък.

Но аз не съм готов легна сред треви

заради едното – Аз ви писах!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

враната (Маргарита Василева)

2015-03-13T07:47:31+02:00

Харесах!
radiola (Рада Димова)

2014-11-02T13:31:40+02:00

Последното четиристишие е определящо за мен! Поздравления за това, което си написал, защото има смисъл! В последно време толкова думи отиват на вятъра– горките, без да кажат нищо!
Panaiot (Панайот Панайотов)

2014-09-25T21:31:15+03:00

На масата да седнем и да преброим
останалите недопити чаши,
цигарите, угаснали без дим.

И може би да разберем, че наши са.

Така е - прозренията идват късно.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2014-09-25T21:16:10+03:00

"Едната слава лесно ни лови
през кръста като врабчов писък."!!!!!!!!!!!
На времето аз написах за България : прегърната през кръста от Балкана.
Събуди спомена у мен за това стихотворение, писано преди 35 години...
Аплодисменти за написаното от теб!