25 сент. 2014 г., 12:50

Вие ми писахте

1.2K 0 4

Вие ми писахте

 

 

На масата да седнем и да преброим

останалите недопити чаши,

цигарите, угаснали без дим.

И може би да разберем, че наши са.

 

Приятелите, дето уж до гроб

готови бяха да ни пазят гърбовете.

Ала човекът лесно става роб

на страсти и на шлагерни куплети.

 

Едната слава лесно ни лови

през кръста като врабчов писък.

Но аз не съм готов легна сред треви

заради едното – Аз ви писах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Балди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • Последното четиристишие е определящо за мен! Поздравления за това, което си написал, защото има смисъл! В последно време толкова думи отиват на вятъра– горките, без да кажат нищо!
  • На масата да седнем и да преброим
    останалите недопити чаши,
    цигарите, угаснали без дим.

    И може би да разберем, че наши са.

    Така е - прозренията идват късно.
  • "Едната слава лесно ни лови
    през кръста като врабчов писък."!!!!!!!!!!!
    На времето аз написах за България : прегърната през кръста от Балкана.
    Събуди спомена у мен за това стихотворение, писано преди 35 години...
    Аплодисменти за написаното от теб!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....