2 sept 2010, 19:07

Виж

  Poesía
653 0 3

Виждаш ли?

Светиш ти -

земя,

небе,

цвете

и зверче

при тебе идват,

присядат до нозете ти.

Ще им разказваш ли?

Как с дума

болка се лекува,

как с поглед

рана заздравява,

как с дъх

сърцето се отваря.

С танц

доброто се поканва,

с присъствие

животът се засажда,

а зимата

сезон за двама е.

Когато семето покълне -

пак с тях ще бъдеш.

Виждаш ли?

Ти светиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въобще да не ти пука кой как го разбира Уникално е!
    Лутам се из стиховете ти на посоки и все повече ме радват.
    Толкова заклинателско и мистино но така, всякаш заклинателят и мистикът ти е съсед, съученик, учител... нормален като тебе, или всички сме ненормални като него :)
    Много ми хареса :
  • Поетично е,но не го разбирам като поезия,щом не е в рима....
  • Харесах!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...