2.09.2010 г., 19:07

Виж

652 0 3

Виждаш ли?

Светиш ти -

земя,

небе,

цвете

и зверче

при тебе идват,

присядат до нозете ти.

Ще им разказваш ли?

Как с дума

болка се лекува,

как с поглед

рана заздравява,

как с дъх

сърцето се отваря.

С танц

доброто се поканва,

с присъствие

животът се засажда,

а зимата

сезон за двама е.

Когато семето покълне -

пак с тях ще бъдеш.

Виждаш ли?

Ти светиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въобще да не ти пука кой как го разбира Уникално е!
    Лутам се из стиховете ти на посоки и все повече ме радват.
    Толкова заклинателско и мистино но така, всякаш заклинателят и мистикът ти е съсед, съученик, учител... нормален като тебе, или всички сме ненормални като него :)
    Много ми хареса :
  • Поетично е,но не го разбирам като поезия,щом не е в рима....
  • Харесах!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...