Sep 2, 2010, 7:07 PM

Виж

  Poetry
655 0 3

Виждаш ли?

Светиш ти -

земя,

небе,

цвете

и зверче

при тебе идват,

присядат до нозете ти.

Ще им разказваш ли?

Как с дума

болка се лекува,

как с поглед

рана заздравява,

как с дъх

сърцето се отваря.

С танц

доброто се поканва,

с присъствие

животът се засажда,

а зимата

сезон за двама е.

Когато семето покълне -

пак с тях ще бъдеш.

Виждаш ли?

Ти светиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Въобще да не ти пука кой как го разбира Уникално е!
    Лутам се из стиховете ти на посоки и все повече ме радват.
    Толкова заклинателско и мистино но така, всякаш заклинателят и мистикът ти е съсед, съученик, учител... нормален като тебе, или всички сме ненормални като него :)
    Много ми хареса :
  • Поетично е,но не го разбирам като поезия,щом не е в рима....
  • Харесах!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...