2 сент. 2010 г., 19:07

Виж

651 0 3

Виждаш ли?

Светиш ти -

земя,

небе,

цвете

и зверче

при тебе идват,

присядат до нозете ти.

Ще им разказваш ли?

Как с дума

болка се лекува,

как с поглед

рана заздравява,

как с дъх

сърцето се отваря.

С танц

доброто се поканва,

с присъствие

животът се засажда,

а зимата

сезон за двама е.

Когато семето покълне -

пак с тях ще бъдеш.

Виждаш ли?

Ти светиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въобще да не ти пука кой как го разбира Уникално е!
    Лутам се из стиховете ти на посоки и все повече ме радват.
    Толкова заклинателско и мистино но така, всякаш заклинателят и мистикът ти е съсед, съученик, учител... нормален като тебе, или всички сме ненормални като него :)
    Много ми хареса :
  • Поетично е,но не го разбирам като поезия,щом не е в рима....
  • Харесах!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...