14 abr 2006, 17:06

Виждала си 

  Poesía
1393 0 21

 

 

 ВИЖДАЛА СИ

 

Виждала си падаща звезда

от пистолет изстреляна ракета –

красиво цвете с бляскава следа,

а после – мрак над нощните полета.

 

Виждала си пенеста вълна,

изчезваща на пясъчния бряг,

виждала си златната луна,

закривана от облаците в мрак.

 

Така изчезна ти – прозрачен сън:

една от многото, които съм прегръщал.

Изчезна като чист камбанен звън,

на който само ехото отвръща.

 

А аз ще преоткривам любовта:

вълна ще замени вълната прежна.

Луната ще изплува и нощта

отново ще е светла и копнежна.

 

2006 г.

 

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??