vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
12 jun 2007, 8:58

ВИК

  Poesía
909 0 6
 

ВИК


Когато решиш да си тръгнеш...
                                                 Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка.
Не помитай в безумния вихър
                                нежънати ниви,
не късай нецъфнали още лалета.
С орлите отлитай нанякъде...
С техния... с гордия порив!
Без да видиш очите ми,
изгарящи в мълнии диви,
без да милваш косите ми,
                        черни до лудост...
Те ще забият жертвени копия
в кънтящото ехо"Върни се!"

                                                                                             1985г


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0