Jun 12, 2007, 8:58 AM

ВИК

  Poetry
906 0 6
 

ВИК


Когато решиш да си тръгнеш...
                                                 Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка.
Не помитай в безумния вихър
                                нежънати ниви,
не късай нецъфнали още лалета.
С орлите отлитай нанякъде...
С техния... с гордия порив!
Без да видиш очите ми,
изгарящи в мълнии диви,
без да милваш косите ми,
                        черни до лудост...
Те ще забият жертвени копия
в кънтящото ехо"Върни се!"

                                                                                             1985г


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...