12 июн. 2007 г., 08:58

ВИК 

  Поэзия
713 0 6
 

ВИК


Когато решиш да си тръгнеш...
                                                 Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка.
Не помитай в безумния вихър
                                нежънати ниви,
не късай нецъфнали още лалета.
С орлите отлитай нанякъде...
С техния... с гордия порив!
Без да видиш очите ми,
изгарящи в мълнии диви,
без да милваш косите ми,
                        черни до лудост...
Те ще забият жертвени копия
в кънтящото ехо"Върни се!"

                                                                                             1985г


© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??