ВИК
ВИК
Когато решиш да си тръгнеш...
Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка.
Не помитай в безумния вихър
нежънати ниви,
не късай нецъфнали още лалета.
С орлите отлитай нанякъде...
С техния... с гордия порив!
Без да видиш очите ми,
изгарящи в мълнии диви,
без да милваш косите ми,
черни до лудост...
Те ще забият жертвени копия
в кънтящото ехо"Върни се!"
1985г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
