voda (Елица Ангелова)
582 14090
8 may 2008, 6:21  

Изгрев 

  Poesía » De amor
719 0 24

...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи  –
като млада блудница.

Говореше дъждът на свой език.
Гадаех и разбирах го без думи.
Усетих, Господ беше ми простил,
спасително въже  за мен бе спуснал.

Изгряваше денят като окъпан.
Небето ми изпращаше усмивка...

Протегнати ръце са всички пътища
и викат ме  във утрото – 
 пречистена.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??