Изгрев
...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи –
като млада блудница.
Говореше дъждът на свой език.
Гадаех и разбирах го без думи.
Усетих, Господ беше ми простил,
спасително въже за мен бе спуснал.
Изгряваше денят като окъпан.
Небето ми изпращаше усмивка...
Протегнати ръце са всички пътища
и викат ме във утрото –
пречистена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
