voda (Елица Ангелова)
582 14090
May 8, 2008, 6:21 AM  

Изгрев 

  Poetry » Love
721 0 24

...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи  –
като млада блудница.

Говореше дъждът на свой език.
Гадаех и разбирах го без думи.
Усетих, Господ беше ми простил,
спасително въже  за мен бе спуснал.

Изгряваше денят като окъпан.
Небето ми изпращаше усмивка...

Протегнати ръце са всички пътища
и викат ме  във утрото – 
 пречистена.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??