Изгрев
...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи –
като млада блудница.
Говореше дъждът на свой език.
Гадаех и разбирах го без думи.
Усетих, Господ беше ми простил,
спасително въже за мен бе спуснал.
Изгряваше денят като окъпан.
Небето ми изпращаше усмивка...
Протегнати ръце са всички пътища
и викат ме във утрото –
пречистена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
