voda (Елица Ангелова)
582 14090
8 мая 2008 г., 06:21  

Изгрев 

  Поэзия » Любовная
720 0 24

...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи  –
като млада блудница.

Говореше дъждът на свой език.
Гадаех и разбирах го без думи.
Усетих, Господ беше ми простил,
спасително въже  за мен бе спуснал.

Изгряваше денят като окъпан.
Небето ми изпращаше усмивка...

Протегнати ръце са всички пътища
и викат ме  във утрото – 
 пречистена.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??