Вик
ВИК
Градът е далечната суша -
корабни сирени тук не ечат.
Живота ме стиска за гушата -
бездомно зове нощния здрач.
Със тебе бяхме на пустия бряг.
Там пясък легло ни постла.
Луната скри се зад корабен флаг.
С мъниста зави ни мъгла.
Донеси ми във шепа море!
Донеси ми рапани - вик на вълни!
Вятър посях. Душата бури бере.
... Не е късно. Към мене тръгни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
