korsar (Мимо Николов)
526

12 окт. 2008 г., 16:14

Вик

Поэзия

521 0 1

ВИК

Градът е далечната суша -

корабни сирени тук не ечат.

Живота ме стиска за гушата -

бездомно зове нощния здрач.

Със тебе бяхме на пустия бряг.

Там пясък легло ни постла.

Луната скри се зад корабен флаг.

С мъниста зави ни мъгла.

Донеси ми във шепа море!

Донеси ми рапани - вик на вълни!

Вятър посях. Душата бури бере.

... Не е късно. Към мене тръгни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬