Вик

12.10.2008 г., 16:14 ч.

Поезия

392 0 1

ВИК

Градът е далечната суша -

корабни сирени тук не ечат.

Живота ме стиска за гушата -

бездомно зове нощния здрач.

Със тебе бяхме на пустия бряг.

Там пясък легло ни постла.

Луната скри се зад корабен флаг.

С мъниста зави ни мъгла.

Донеси ми във шепа море!

Донеси ми рапани - вик на вълни!

Вятър посях. Душата бури бере.

... Не е късно. Към мене тръгни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.