Вик
ВИК
Градът е далечната суша -
корабни сирени тук не ечат.
Живота ме стиска за гушата -
бездомно зове нощния здрач.
Със тебе бяхме на пустия бряг.
Там пясък легло ни постла.
Луната скри се зад корабен флаг.
С мъниста зави ни мъгла.
Донеси ми във шепа море!
Донеси ми рапани - вик на вълни!
Вятър посях. Душата бури бере.
... Не е късно. Към мене тръгни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
