Вик
Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс...
На тебе, на тебе се случва!
Лустросани мутри със злато и гланц
държат към успеха ти ключа.
Днес свалят венеца от онзи Васил
за племето дето загина.
Остава да свети в безсмъртен осил,
за който мечтаят мнозина...
А утре ще махнат свещен ореол
от твоя, бунтовния Ботев.
Ще бъде безмислен, циничен и гол
без него, без него животът.
И може би някога ням ученик,
на български, много начетен,
ще моли към Космоса с горестен вик:
"Убийте ме, но не мъчете!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
