Вик

ВИК

Мъдрец и роб на страсти първобитни

живеят си във мене – две в едно.

Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,

в Божествените ясли със сено.

Баща ми беше брат на Татко Йосиф –

но как се появих? – тъй не разбра.

В генезиса на простите въпроси

до днес топя си пачите пера.

Сам ден и нощ – с надве разполовена,

пък и ненужна никому душа,

със болките на този свят аз стена! –

и скърбите му с думички теша.

И в радостите – светли вакханалии,

се хвърлях – чисто Божие дете.

И ето, че небето ме пожали! –

прехвърлям вече хълма към стоте.

Войник от наказателната рота

ми изплющя последния камшик.

Все още жив! – по пътя към Голгота,

дано да ви събуди моят вик!

14 юний 2023 г.

гр. Варна, 7, 30 ч.