Jun 14, 2023, 11:41 AM

Вик

  Poetry
319 2 1

ВИК

 

Мъдрец и роб на страсти първобитни

живеят си във мене – две в едно.

Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,

в Божествените ясли със сено.

Баща ми беше брат на Татко Йосиф –

но как се появих? – тъй не разбра.

В генезиса на простите въпроси

до днес топя си пачите пера.

Сам ден и нощ – с надве разполовена,

пък и ненужна никому душа,

със болките на този свят аз стена! –

и скърбите му с думички теша.

И в радостите – светли вакханалии,

се хвърлях – чисто Божие дете.

И ето, че небето ме пожали! –

прехвърлям вече хълма към стоте.

Войник от наказателната рота

ми изплющя последния камшик.

 

Все още жив! – по пътя към Голгота,

дано да ви събуди моят вик!

 

14 юний 2023 г.

гр. Варна, 7, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...