10 ene 2017, 15:46

Вик и зов 

  Poesía » Civil, Verso libre
531 2 8
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието,
което като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки да
разпознае лошия от добрия.
Каква пошлост в душите на нечестивия и подлия?
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?
Защо! Защо, Господи, така си запазил злобата, че за нея
няма почивка?
Викам за помощ, за живот изпълнен с честност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??