yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
10.01.2017 г., 15:46 ч.

Вик и зов 

  Поезия » Гражданска, Свободен стих
438 2 8

Задушава ме човешката злоба,

задушава ме лицемерието,

което като плевел живее в гърдите на хората.

Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам хората да подредя така, че всеки да 

разпознае лошия от добрия.

Каква пошлост в душите на нечестивия и подлия?

Зов към съдбата за помощ!

Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?

Защо! Защо, Господи, така си запазил злобата, че за нея

няма почивка?

Викам за помощ, за живот изпълнен с честност

и свобода, за живот искрящ от топлина и радост,

А колко много ми се иска всичко да блести от 

чистота и откровение.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели за коментара.
  • Поздравления и от мен, Йонче, за позицията и за начина, по който я изразяваш!
  • Много искрена позиция, Йонка!И на мен ми иска
    това, но...за съжаление не е така! Желанието ти
    е похвално! Харесах!
  • Благодаря ви момичета за коментариите.Поздрав
  • Браво Йонче,поздравявам те за гражданската или по-точно казано човешка позиция!
  • Присъединявам се! Поздрави!
  • Благодаря ти Младен, че ти е харесало.гражданската тематика много ме вълнува.
  • Това го иска всеки свестен човек. Но за жалост много са слугите на Сатаната. И затова е казано - ще се въздаде справеливост, когато най-напред се попълни числото на мъчениците. А кога това ще стане, никой не знае - нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец! Много значима тема си подхванала, Йонка. Хареса ми хъса, с който я въвеждаш в текста си. Поздравление!
Предложения
: ??:??