Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието,
което като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки да
разпознае лошия от добрия.
Каква пошлост в душите на нечестивия и подлия?
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?
Защо! Защо, Господи, така си запазил злобата, че за нея
няма почивка?
Викам за помощ, за живот изпълнен с честност
и свобода, за живот искрящ от топлина и радост,
А колко много ми се иска всичко да блести от
чистота и откровение.
© Йонка Янкова All rights reserved.
