Вик, като камбана

Аз пиша. Как да не пиша?

Аз говоря. Че как да мълча?

Но записвам всичко

във моето тайно дневниче,

което никой в този свят,

не ще да прочете – дори и ти.

Блокира го.

Отново сложи своята черта,

с която отряза

 още една част от душата ми.

Но аз говоря,

че как да мълча,

когато тази болка във мене крещи,

когато любовта в сърцето ми,

иска да бъде чута…

Аз не само говоря,

но и викам наистово,

но и безгласно в душата си.

И този вик,

като камбана в главата ми бумти:

Защо те няма, моя любов?

Защо те няма?

Къде си ти?