23 июл. 2019 г., 07:54

Вик, като камбана

679 0 0

Аз пиша. Как да не пиша?

Аз говоря. Че как да мълча?

Но записвам всичко

във моето тайно дневниче,

което никой в този свят,

не ще да прочете – дори и ти.

Блокира го.

Отново сложи своята черта,

с която отряза

 още една част от душата ми.

Но аз говоря,

че как да мълча,

когато тази болка във мене крещи,

когато любовта в сърцето ми,

иска да бъде чута…

Аз не само говоря,

но и викам наистово,

но и безгласно в душата си.

И този вик,

като камбана в главата ми бумти:

Защо те няма, моя любов?

Защо те няма?

Къде си ти?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...