23.07.2019 г., 7:54

Вик, като камбана

676 0 0

Аз пиша. Как да не пиша?

Аз говоря. Че как да мълча?

Но записвам всичко

във моето тайно дневниче,

което никой в този свят,

не ще да прочете – дори и ти.

Блокира го.

Отново сложи своята черта,

с която отряза

 още една част от душата ми.

Но аз говоря,

че как да мълча,

когато тази болка във мене крещи,

когато любовта в сърцето ми,

иска да бъде чута…

Аз не само говоря,

но и викам наистово,

но и безгласно в душата си.

И този вик,

като камбана в главата ми бумти:

Защо те няма, моя любов?

Защо те няма?

Къде си ти?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...