23.07.2019 г., 7:54

Вик, като камбана

683 0 0

Аз пиша. Как да не пиша?

Аз говоря. Че как да мълча?

Но записвам всичко

във моето тайно дневниче,

което никой в този свят,

не ще да прочете – дори и ти.

Блокира го.

Отново сложи своята черта,

с която отряза

 още една част от душата ми.

Но аз говоря,

че как да мълча,

когато тази болка във мене крещи,

когато любовта в сърцето ми,

иска да бъде чута…

Аз не само говоря,

но и викам наистово,

но и безгласно в душата си.

И този вик,

като камбана в главата ми бумти:

Защо те няма, моя любов?

Защо те няма?

Къде си ти?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...