sofia_air (Людмила Билярска) sofia_air (Людмила Билярска)
181
7 mar 2010, 18:59

Вик в нощта...

  Poesía » Otra
658 0 7

Под стъпките на вятъра, дъждът

въздъхна тежко. Всичко потрепери.

Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -

учудената нощ в гръдта уцели.

 

Притиснаха се клоните от страх.

Сърца на птици заваляха мъртво.

От раната потече лепкав мрак.

Викът небето - със стрела - разкърти.

 

Дърветата замятаха тела,

готови от пръстта да се изтръгнат.

А някой стенеше...

Едно "защооо"

се целеше в небето до разсъмване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • sofia_air (Людмила Билярска)
    sofia_air (Людмила Билярска)
    Благодаря ти, Пепина! Честит Празник!
    ---
    Благодаря ти, че се вгледа във вложеното чувство, Ангелче! Радвам се, че отново долетя - прекрасен и светъл!
    Благодаря ти за поздравите! Любов и светлина - над теб!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Разтърсващ стих!
    От мен - усмивки и надежда!
    И честит празник, Людмила!
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Разтърсващо! Много силно, с много болка!
  • sofia_air (Людмила Билярска)
    sofia_air (Людмила Билярска)
    Не съм от хората, коио търсят вини, причини и виновни... Просто - следвам онази невидима длан, която знае накъде и защо...
    Стихотворението писах преди време, но сега съвпада с мое болезнено преживяване в момента...
    Благодаря ти, че си тук с цялата си нежност и човешка топлота, Марина! Високо оценявам това, което винаги ми поднасяш!
    ---
    Здравей, Радосвета! Приятно изненадана съм от точното попадение на думите ти. Да, споделена болка е...
    А, ти си чудесна! Благодаря ти, че се спря!
    ---
    Мила Ивон, поздрав и за теб!
    ---
    Благодаря ти, Паула! Така се радвам, че отново си тук! Поздрави!!!
  • paula (Паула Петрова)
    paula (Паула Петрова)
    Често си задаваме този въпрос, но ти си го описала страхотно!
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0