Под стъпките на вятъра, дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх.
Сърца на птици заваляха мъртво.
От раната потече лепкав мрак.
Викът небето - със стрела - разкърти.
Дърветата замятаха тела,
готови от пръстта да се изтръгнат.
А някой стенеше...
Едно "защооо"
се целеше в небето до разсъмване...
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
---
Благодаря ти, че се вгледа във вложеното чувство, Ангелче! Радвам се, че отново долетя - прекрасен и светъл!
Благодаря ти за поздравите! Любов и светлина - над теб!