7 мар. 2010 г., 18:59
Вик в нощта...
Под стъпките на вятъра, дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх.
Сърца на птици заваляха мъртво.
От раната потече лепкав мрак.
Викът небето - със стрела - разкърти.
Дърветата замятаха тела,
готови от пръстта да се изтръгнат.
А някой стенеше...
Едно "защооо" ...
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх.
Сърца на птици заваляха мъртво.
От раната потече лепкав мрак.
Викът небето - със стрела - разкърти.
Дърветата замятаха тела,
готови от пръстта да се изтръгнат.
А някой стенеше...
Едно "защооо" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Людмила Билярска Все права защищены
Предложения
-
-
Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
-
Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
-
Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
