7.03.2010 г., 18:59

Вик в нощта...

657 0 7

Под стъпките на вятъра, дъждът

въздъхна тежко. Всичко потрепери.

Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -

учудената нощ в гръдта уцели.

 

Притиснаха се клоните от страх.

Сърца на птици заваляха мъртво.

От раната потече лепкав мрак.

Викът небето - със стрела - разкърти.

 

Дърветата замятаха тела,

готови от пръстта да се изтръгнат.

А някой стенеше...

Едно "защооо"

се целеше в небето до разсъмване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Пепина! Честит Празник!
    ---
    Благодаря ти, че се вгледа във вложеното чувство, Ангелче! Радвам се, че отново долетя - прекрасен и светъл!
    Благодаря ти за поздравите! Любов и светлина - над теб!
  • Разтърсващ стих!
    От мен - усмивки и надежда!
    И честит празник, Людмила!
  • Разтърсващо! Много силно, с много болка!
  • Не съм от хората, коио търсят вини, причини и виновни... Просто - следвам онази невидима длан, която знае накъде и защо...
    Стихотворението писах преди време, но сега съвпада с мое болезнено преживяване в момента...
    Благодаря ти, че си тук с цялата си нежност и човешка топлота, Марина! Високо оценявам това, което винаги ми поднасяш!
    ---
    Здравей, Радосвета! Приятно изненадана съм от точното попадение на думите ти. Да, споделена болка е...
    А, ти си чудесна! Благодаря ти, че се спря!
    ---
    Мила Ивон, поздрав и за теб!
    ---
    Благодаря ти, Паула! Така се радвам, че отново си тук! Поздрави!!!
  • Често си задаваме този въпрос, но ти си го описала страхотно!
    Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...