7.03.2010 г., 18:59 ч.

Вик в нощта... 

  Поезия » Друга
469 0 7

Под стъпките на вятъра, дъждът

въздъхна тежко. Всичко потрепери.

Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -

учудената нощ в гръдта уцели.

 

Притиснаха се клоните от страх.

Сърца на птици заваляха мъртво.

От раната потече лепкав мрак.

Викът небето - със стрела - разкърти.

 

Дърветата замятаха тела,

готови от пръстта да се изтръгнат.

А някой стенеше...

Едно "защооо"

се целеше в небето до разсъмване...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Пепина! Честит Празник!
    ---
    Благодаря ти, че се вгледа във вложеното чувство, Ангелче! Радвам се, че отново долетя - прекрасен и светъл!
    Благодаря ти за поздравите! Любов и светлина - над теб!
  • Разтърсващ стих!
    От мен - усмивки и надежда!
    И честит празник, Людмила!
  • Разтърсващо! Много силно, с много болка!
  • Не съм от хората, коио търсят вини, причини и виновни... Просто - следвам онази невидима длан, която знае накъде и защо...
    Стихотворението писах преди време, но сега съвпада с мое болезнено преживяване в момента...
    Благодаря ти, че си тук с цялата си нежност и човешка топлота, Марина! Високо оценявам това, което винаги ми поднасяш!
    ---
    Здравей, Радосвета! Приятно изненадана съм от точното попадение на думите ти. Да, споделена болка е...
    А, ти си чудесна! Благодаря ти, че се спря!
    ---
    Мила Ивон, поздрав и за теб!
    ---
    Благодаря ти, Паула! Така се радвам, че отново си тук! Поздрави!!!
  • Често си задаваме този въпрос, но ти си го описала страхотно!
    Поздрав!
  • Притиснаха се клоните от страх.
    Сърца на птици заваляха мъртво.
    От раната потече лепкав мрак.
    Викът небето - със стрела - разкърти.

    Красиво споделена болка..
    Прекрасно е!
  • За да се справим с болката, ние често се опитваме да разберем какво е причинило раздялата и понякога обвиняваме себе си!!!
    Людмила звучи тъжно!!!
Предложения
: ??:??