Викам те
Ела при мене, като слънце
душата ми да стоплиш.
Ела при мене, като зрънце
със хляб да ме нахраниш.
Ела при мен, като зората
деня ми да напълниш.
Ела при мен, като гората
до мен да се разлистиш.
Ела сега под мойта стряха
от дъжд да се опазиш,
където мои птици спяха
и вече отлетяха...
Ела при мен, като луната
и вечер да ме грееш.
Тогава ти ще си жената
със мене да се слееш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
