Викам те
Ела при мене, като слънце
душата ми да стоплиш.
Ела при мене, като зрънце
със хляб да ме нахраниш.
Ела при мен, като зората
деня ми да напълниш.
Ела при мен, като гората
до мен да се разлистиш.
Ела сега под мойта стряха
от дъжд да се опазиш,
където мои птици спяха
и вече отлетяха...
Ела при мен, като луната
и вечер да ме грееш.
Тогава ти ще си жената
със мене да се слееш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
