Викам те
Ела при мене, като слънце
душата ми да стоплиш.
Ела при мене, като зрънце
със хляб да ме нахраниш.
Ела при мен, като зората
деня ми да напълниш.
Ела при мен, като гората
до мен да се разлистиш.
Ела сега под мойта стряха
от дъжд да се опазиш,
където мои птици спяха
и вече отлетяха...
Ела при мен, като луната
и вечер да ме грееш.
Тогава ти ще си жената
със мене да се слееш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
