Ела при мене, като слънце
душата ми да стоплиш.
Ела при мене, като зрънце
със хляб да ме нахраниш.
Ела при мен, като зората
деня ми да напълниш.
Ела при мен, като гората
до мен да се разлистиш.
Ела сега под мойта стряха
от дъжд да се опазиш,
където мои птици спяха
и вече отлетяха...
Ела при мен, като луната
и вечер да ме грееш.
Тогава ти ще си жената
със мене да се слееш!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
