11 nov 2012, 15:34

Викът на преродена птица 

  Poesía » De amor
872 0 0
Понякога аз искам да извикам,
да изкрещя и да политна
над болката, която ме научи да обичам,
над всичко познато и непознато досега.
Да се рея с крясък в небосвода,
да летя, да викам без покой,
това е мое право, но дали ще мога
да живея в лъжата, че все още си мой.
Без моя сън и всичко свято,
без моя дом и копнежа мой,
това е толкова за мене непознато,
но сякаш става истина за всички, че не си мой. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??