11.11.2012 г., 15:34

Викът на преродена птица

1.1K 0 0

Понякога аз искам да извикам,

да изкрещя и да политна

над болката, която ме научи да обичам,

над всичко познато и непознато досега.

 

Да се рея с крясък в небосвода,

да летя, да викам без покой,

това е мое право, но дали ще мога

да живея в лъжата, че все още си мой.

 

Без моя сън и всичко свято,

без моя дом и копнежа мой,

това е толкова за мене непознато,

но сякаш става истина за всички, че не си мой.

 

И как така като лъжлива птица

ще продължавам да се рея с вик безпомощен сега,

да търся друга нощ в друга посока,

а ти отдавна отлетлял си - да...

 

... Като нова, преродена птица,

аз не мога да остана в самота

и затова сега щастлива искам да летя

към следващата по-красива тръпка на нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...